Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2015 11:05 - Приключенията ни в Централна Америка продължават (разкошни снимки)
Автор: balebalev Категория: Други   
Прочетен: 4524 Коментари: 2 Гласове:
12

Последна промяна: 27.02.2015 11:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
 
 
След като изкарахме два дена в Санта Фе, наливайки се от сутрин до вечер с бира на терасата или в пицарията (виж снимки в предишната серия), решихме да предприемем осемчасов поход до някакъв водопад. На излизане от селото минахме покрай местното съдилище.

image
От четири паркоместа пред съда, едното беше за инвалиди. За щастие Бентли-то на Алисия и Валери Божинов не беше паркирано там!

По пътя беше страшна жега и когато започнахме да катерим планината с радост установихме, че в гората е значително по-прохладно. Край нас започнаха да се редят приказнокрасиви растения, а мина и един селяндур на магаре.

image
Приказнокрасиво растение в дебрите на панамските Кордилери (не съм много сигурен за името на планината)

Бая се поизморихме и започнахме да спираме често за почивка, похапвайки вкусни жълти (но много сладки) портокалчета, които растяха навсякъде около пътя. Накрая стигнахме в една много забутана джунгла, където старец режеше клоните на палмите с мачете. Поиска ни пари, а ние му казахме да го духа. След малко се чу звукът от водопада, но беше толкова кално, че се отказахме да вървим натам и се върнахме благополучно в Санта Фе.
Вечерта се надрахме като прасета и рано на следващата сутрин пак продължихме по Панамериканата.

image
Продължаваме да пердашим по Панамериканската магистрала

След известно време се отклонихме надясно с цел да пресечем планината отново и да се докопаме до карибското крайбрежие на Панама.

image
Минахме покрай една приятна страноприемница, където напазарихме бира


След малко се изкачихме бая високо и отново навлязохме в мъгливата тропическа гора. Пред очите ни се заредиха спиращи дъха гледки.

image
Мъглива тропическа гора

image
Спиращи дъха гледки в панамските Кордилери

image
Неземни красоти

След няколко часа превалихме планината и започнахме лека-полека да се спускаме към Карибското море. Направи ни впечатление, че по път имаше много наколни жилища, а селата изглеждаха значително по-бедни отколкото тези по брега на Тихия океан.

image
Бедни села от източната част на планината

Най-накрая се добрахме до село Алмиранте, откъдето трябваше да хванем водно такси до архипелага Бокас дел Торо.

image
Село Алмиранте

Хората в село Алмиранте бяха кофти и се лепяха да досаждат, така че бързо-бързо хванахме едно водно такси за по 6 долара на човек (първоначалната цена, която ни обявиха беше по $30) и запердашихме с висока скорост към тропическия рай Бокас дел Торо.

image
С радост напускаме миризливото село Алмиранте

image
По път към Бокас падна голяма борба със спасителната жилетка, за радост на цялата компания


Най-накрая се озовахме в прословутия курорт и си наехме квартира.

image
Веднага, след като се настанихме, в нашата стая се появи неканен гост - бебе базилиск. Тези гущерчета са известни с това, че могат да търчат върху водата.

Ударихме си по една баня и излязохме на разходка, да се ориентираме в обстановката на острова. Беше страшно красиво и почти всички къщи бяха в колониален викториански стил.

image
Карибска атмосфера в столицата на Бокас дел Торо

image
Шарени къщи в Бокас

image
Красива къща в колониален стил

image
Сергии за бърза храна (доста скъпа и безвкусна, между другото)

Тъй като храната беше доста безвкусна, а цените - курортни, решихме да спим само една нощ в Бокас и на следващия ден да се отправим на север, към границата с Коста Рика. Вечерта си купихме три стека бира и ги изпихме в градинката на центъра. Приятелят ни, който живее в Маями ни разказа много смешни истории за игуани, валящи от дърветата. Имаше и нещо за кабриолет, в който се возело печено прасе с колан. Минали бавно по Оушън драйв в Маями бийч, за ужас на всичките гъзарчета и чалгеси. :)))
След бирите се поразходихме в нетуристическата част на селото. Хората ни се сториха бедни, но щастливи. На прашната улица играеха дечурлига. От 3 до 13-14 годишни. Голи, боси, с колела, със самоделни скейтове... търчаха наляво-надясно по нощите, а когато техните се развикат от двора, че е късно, децата се молеха да си поиграят още малко. Напомниха ми за едно щастливо и безвъзвратно отминало време.
На следващия ден закусихме студена пица по десет долара парчето, натоварихме се в колата и лека-полека се затъркаляхме към Коста Рика.

image
Край пътя видяхме буренясала Лада с панамски номера

Не след дълго покрай нас се заредиха безкрайни бананови плантации. Собственост на "United Fruit Company" или каквото им е сега новото име, от които идват познатите ни още от времето на бай Тошо банани "Чикита".

image
Chiquita banana (снимка: Интернет)

Бананите се придвижваха на чепки, в сини торби, по специални висящи релси. На места дори пресичаха шосето, като нарочни бариери спираха движението. Видяхме и фабриката, в която пристигат "влакчетата" от банани. В двора беше пълно с работници, които мажат бананите с химикали. Не помня даже дали не бяха и с противогази.

image
Сред бананите видяхме гол индианец с мачете, чийто келеш го следваше по петите

image
Тук съм се заврял между бананите и се опитвам да хвана "влакчето", но докато фокусирам и то отмина

Раздразних се, че не можах да направя хубава снимка на "влакчето" с банани и от яд се изпиках върху една палма. След това се полюбувахме на една отвратителна стоножка и продължихме пътя си към границата.

image
Не след дълго пристигнахме на Панамско-Костариканската граница

Тази граница е много смешна, защото се минава по един стар жп-мост над река, а мостът е в такова окаяно състояние, че човек може спокойно да полети в реката през огромните дупки между дъските. Пичовете си събират кротко таксата за излизане от Панама и на никой през ум не му минава да ремонтира моста. Доста българска история впрочем.
На границата се сбогувахме с нашия приятел от Маями. Той потегли с колата обратно към Панама сити, а ние прекосихме моста, изпълнени с вълнение от приключенията, които ни очакваха в непознатата и загадъчна Коста Рика.

image
Комичният мост между Панама и Коста Рика

Следва продължение.



Гласувай:
12



1. balebalev - Беше удоволствие да прочета и из...
28.02.2015 09:23
bryunetsnakovalnia10 написа:
Беше удоволствие да прочета и изгледам.
Благодаря за което.


Благодаря! В нешно време хората не се интересуват много от пътеписи, а предпочитат политика и войни.
цитирай
2. zlika - "Напомниха ми за едно щастливо и безвъзвратно отминало време."
08.03.2015 06:25
Нали?! Времето, в което си духахме с ушанките ;-)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: balebalev
Категория: Други
Прочетен: 539169
Постинги: 224
Коментари: 2181
Гласове: 1159
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031