Постинг
27.02.2015 11:05 -
Приключенията ни в Централна Америка продължават (разкошни снимки)
Автор: balebalev
Категория: Други
Прочетен: 4524 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.02.2015 11:18
Прочетен: 4524 Коментари: 2 Гласове:
12
Последна промяна: 27.02.2015 11:18
След като изкарахме два дена в Санта Фе, наливайки се от сутрин до вечер с бира на терасата или в пицарията (виж снимки в предишната серия), решихме да предприемем осемчасов поход до някакъв водопад. На излизане от селото минахме покрай местното съдилище.
От четири паркоместа пред съда, едното беше за инвалиди. За щастие Бентли-то на Алисия и Валери Божинов не беше паркирано там!
По пътя беше страшна жега и когато започнахме да катерим планината с радост установихме, че в гората е значително по-прохладно. Край нас започнаха да се редят приказнокрасиви растения, а мина и един селяндур на магаре.
Приказнокрасиво растение в дебрите на панамските Кордилери (не съм много сигурен за името на планината)
Бая се поизморихме и започнахме да спираме често за почивка, похапвайки вкусни жълти (но много сладки) портокалчета, които растяха навсякъде около пътя. Накрая стигнахме в една много забутана джунгла, където старец режеше клоните на палмите с мачете. Поиска ни пари, а ние му казахме да го духа. След малко се чу звукът от водопада, но беше толкова кално, че се отказахме да вървим натам и се върнахме благополучно в Санта Фе.
Вечерта се надрахме като прасета и рано на следващата сутрин пак продължихме по Панамериканата.
Продължаваме да пердашим по Панамериканската магистрала
След известно време се отклонихме надясно с цел да пресечем планината отново и да се докопаме до карибското крайбрежие на Панама.
Минахме покрай една приятна страноприемница, където напазарихме бира
След малко се изкачихме бая високо и отново навлязохме в мъгливата тропическа гора. Пред очите ни се заредиха спиращи дъха гледки.
Мъглива тропическа гора
Спиращи дъха гледки в панамските Кордилери
Неземни красоти
След няколко часа превалихме планината и започнахме лека-полека да се спускаме към Карибското море. Направи ни впечатление, че по път имаше много наколни жилища, а селата изглеждаха значително по-бедни отколкото тези по брега на Тихия океан.
Бедни села от източната част на планината
Най-накрая се добрахме до село Алмиранте, откъдето трябваше да хванем водно такси до архипелага Бокас дел Торо.
Село Алмиранте
Хората в село Алмиранте бяха кофти и се лепяха да досаждат, така че бързо-бързо хванахме едно водно такси за по 6 долара на човек (първоначалната цена, която ни обявиха беше по $30) и запердашихме с висока скорост към тропическия рай Бокас дел Торо.
С радост напускаме миризливото село Алмиранте
По път към Бокас падна голяма борба със спасителната жилетка, за радост на цялата компания
Най-накрая се озовахме в прословутия курорт и си наехме квартира.
Веднага, след като се настанихме, в нашата стая се появи неканен гост - бебе базилиск. Тези гущерчета са известни с това, че могат да търчат върху водата.
Ударихме си по една баня и излязохме на разходка, да се ориентираме в обстановката на острова. Беше страшно красиво и почти всички къщи бяха в колониален викториански стил.
Карибска атмосфера в столицата на Бокас дел Торо
Шарени къщи в Бокас
Красива къща в колониален стил
Сергии за бърза храна (доста скъпа и безвкусна, между другото)
Тъй като храната беше доста безвкусна, а цените - курортни, решихме да спим само една нощ в Бокас и на следващия ден да се отправим на север, към границата с Коста Рика. Вечерта си купихме три стека бира и ги изпихме в градинката на центъра. Приятелят ни, който живее в Маями ни разказа много смешни истории за игуани, валящи от дърветата. Имаше и нещо за кабриолет, в който се возело печено прасе с колан. Минали бавно по Оушън драйв в Маями бийч, за ужас на всичките гъзарчета и чалгеси. :)))
След бирите се поразходихме в нетуристическата част на селото. Хората ни се сториха бедни, но щастливи. На прашната улица играеха дечурлига. От 3 до 13-14 годишни. Голи, боси, с колела, със самоделни скейтове... търчаха наляво-надясно по нощите, а когато техните се развикат от двора, че е късно, децата се молеха да си поиграят още малко. Напомниха ми за едно щастливо и безвъзвратно отминало време.
На следващия ден закусихме студена пица по десет долара парчето, натоварихме се в колата и лека-полека се затъркаляхме към Коста Рика.
Край пътя видяхме буренясала Лада с панамски номера
Не след дълго покрай нас се заредиха безкрайни бананови плантации. Собственост на "United Fruit Company" или каквото им е сега новото име, от които идват познатите ни още от времето на бай Тошо банани "Чикита".
Chiquita banana (снимка: Интернет)
Бананите се придвижваха на чепки, в сини торби, по специални висящи релси. На места дори пресичаха шосето, като нарочни бариери спираха движението. Видяхме и фабриката, в която пристигат "влакчетата" от банани. В двора беше пълно с работници, които мажат бананите с химикали. Не помня даже дали не бяха и с противогази.
Сред бананите видяхме гол индианец с мачете, чийто келеш го следваше по петите
Тук съм се заврял между бананите и се опитвам да хвана "влакчето", но докато фокусирам и то отмина
Раздразних се, че не можах да направя хубава снимка на "влакчето" с банани и от яд се изпиках върху една палма. След това се полюбувахме на една отвратителна стоножка и продължихме пътя си към границата.
Не след дълго пристигнахме на Панамско-Костариканската граница
Тази граница е много смешна, защото се минава по един стар жп-мост над река, а мостът е в такова окаяно състояние, че човек може спокойно да полети в реката през огромните дупки между дъските. Пичовете си събират кротко таксата за излизане от Панама и на никой през ум не му минава да ремонтира моста. Доста българска история впрочем.
На границата се сбогувахме с нашия приятел от Маями. Той потегли с колата обратно към Панама сити, а ние прекосихме моста, изпълнени с вълнение от приключенията, които ни очакваха в непознатата и загадъчна Коста Рика.
Комичният мост между Панама и Коста Рика
Следва продължение.
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.