Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2018 12:21 - Руанда - пътепис и снимки (4)
Автор: balebalev Категория: Други   
Прочетен: 3426 Коментари: 6 Гласове:
9

Последна промяна: 24.02.2018 12:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Тази глава е малко скучна, но после става доста интересно. За сметка на това снимките са чудесни. :)

Следващият ден беше бая тъп. Негърът ни вози цял ден с джипа, направо ни се схванаха гъзовете. Хубаво беше да гледаме природа и села нали, ама то след 2-3 часа писва. По едно време минахме край някакво пазарище и отбихме, да разгледаме и евентуално да си купиме нещо. Обаче веднага ни нападнаха орди от просещи деца, бая нахални. И хем ги гледаш колко са зле и ти е жал, и искаш да ги гушнеш, ама не смееш, щото да не се заразиш от нещо. И ти става гузно, понеже си бял и наяден, и идваш с некакъв джип, като мутра. Аз си купих 3-4 кифлички, обаче като гледам, че всеки втори е с много жълти или кървясали очи, реших да не ги ям. Подарих ги на една майка с бебе. После рекох да дам на децата каквито стотинки имам, обаче те, само като видяха за какво става дума, наскачаха като маймуни върху мене. Паникьосах се и изпуснах стотинките, а децата се сбиха зверски. Стана съвсем нетърпимо и се махнахме по възможно най-бързия начин, в отвратително настроение. Най-накрая стигнахме до езерото Киву, което е бая грамадно и от другата страна се вижда ДР Конго. Бяхме умряли от глад и казахме на шофьора да ни води веднага, да ядеме. Той рече, че отиваме на ресторант и ни закара до двора на една нова и лъскава постройка, където на тревата се излежаваше жена с фередже. Поздравиха се със "салам алейкум" и аз като чух салам, огладнях двойно повече. Викам: "Айде, какво стана с тоя рестораннт, дето говорихме?!". А негърът отговаря да сме се качали с тая жена по стълбищата, горе имало ресторант. И жената кима: "Да, да, горе е ресторантът, по стълбищата.". И ние се качваме овълчени, а горе ни ресторант, ни уй. Жената построила някакви луксозни апартаменти и тоя ни завел там, да ги разгледаме, да ни се завъртят главите от лукса, да ги наемем и фереджето да му даде комисионна. Какъв кретен! И понеже така и така бяхме там, викам си, дай поне да се изпикам в шикозния им клозет, да има некаква файда от целата тая глупост. И ходих та се изпиках, обаче като дръпнах синджира - то нема вода. После Видка ходи също да пика и май още някой, та поне им направихме поразия на тия нагли хора. Най-накрая ни закара до една пицария с тераса, баш над водата. И езерото някакси много ми заприлича на уголемено Панчарево. И крайбрежието, и ресторантът, и всичко. Само от конгоанска страна имаше планини, които не се връзваха с панчаревщината. Наядохме се богато, изльокахме маса бира и даже ни остана време да се покатерим на едно баирче. Обаче имаше камъняци и на слизане, докато търчахме, ми се разпадна едната обувка. Бях си взел нарочно обувки от баварска народна носия, за да скандализирам с тях негрите в Африка. Обувките обаче се оказаха декоративни и едната направо се разпадна. После се оплаках в Ebay и те ми пратиха още един чифт - безплатно. И те се разпаднаха за нула време. Както и да е, негърът ръководител ни свика и каза да се качваме по колите, защото трябвало да бързаме към столицата, че утре ни чакат прерии и лъвове. Ах, как мразя ръководители и моля-другарки. Давай, още 3-4 часа дундуркане по шосетата. Аз започнах да се назлобявам и казах, че не ме интересува какво сме му платили, но повече с тоя няма да се занимавам. Видка се включи, че също мислела да остане в Кигали и да се разхожда, докато ние гледаме тигрите. Тя била обикаляла месеци из Кения и Танзания, и направо ѝ се повдигало от лъвове и тигри. На мене вече и Кигали ми беше писнало доволно и обясних, че не искам да се мотая там, а да взема първия строшен междуселски рейс и да замина за Уганда, кояте вече ме привлича неудържимо. Тогава Видка каза, че тръгва с мене и решихме да се отделим от групата и да ги чакаме някъде в Уганда. Направо сякаш ми падна камък от сърцето. Обаче не било толкова просто. Брат ми и Стефан искаха тигри, стана кисело, че ще се разделяме, притеснихме се какво ще кажат тия от другия джип и т.н. Аз за себе си бях сигурен обаче, че повече с тоя педал няма да се занимавам. И като стигнахме до Мамбата се оказа, че и на другите им е писнало, и тоя го отебаваме, и си почваме на собствен ход. Веднага ни стана много хубаво. Накупихме си бири, поканихме Долапо да пие с нас - пълна веселба. Димо и Стефан ходиха да се разправят с негъра и в крайна сметка го навиха да ни върне 200-300 долара. Че даже и се разделихме почти приятелски. Без псувни и закани, по един цивилизован начин.

image
Пазарището. На преден план ми е любимото детенце. То не просеше, но аз му дадох една желязна пара, която то си прибра грижливо и се усмихна. Ще го помня докато съм жив това дете.

image
Най-хубавото дете!

image
Между селата

image

image
Пак пазарището. Забележете с какви красиви носии са облечени жените!

image
Праз

image
Езерото Киву. Планините отсреща са в Конго.

image
Залез над Киву



Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. troina - супер снимки, бале...
24.02.2018 14:26
сладкодумник разПутников, колоритен си..
цитирай
2. born - Красива е природата в тези девствени места.
24.02.2018 15:11
Иначе гледките на аборигени сме ги виждали и по нашите земи - навсякъде, където пребивава нашенския аборигенски етнос.
Почитания, Пътешественико !!
цитирай
3. rustam - Много ми хареса това
24.02.2018 17:19
"панчаревщина". Мн добро!
Като гледах снимките и мизерията, се сетих за една поговорка на едни известен политик и държавник: "да живееш трудно, не значи нещастно".
ПП
ядеМ
цитирай
4. helium -
25.02.2018 11:52
Благодаря, че споделяш пътешествието си.
цитирай
5. mar866 - ...
02.03.2018 18:20
Страхотни снимки и природа, кой знае какво спокойствие и чист въздух е там...
Обувките не са били декоративни, просто са били "стари" т.е. произведени преди години и висяли дълго време на склад. Ние на меркатото си имаме един, който сме го кръстили Ladro (крадец). Продава маркова стока, с етикетите му, кутиите и оригиналните опаковки и все се смеем, че сигурно ги краде отнякъде. Не са ментета, мароканците са по тази част. На мен така ми падна цялата подметка на едната обувка (дясната) на GEOX, които си купих от меркатото за 10 евро (срещу 300 в магазина). Когато я погледнах, под обувката лепилото се белеше като юфка и беше направо изгоряло;))) Оттогава се въздържам да купувам неща, в които има лепила или ластици.
цитирай
6. mar866 - ...
02.03.2018 18:23
rustam написа:
ядеМ

ядемЕ, това е нещо като кафЕвите печурки:)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: balebalev
Категория: Други
Прочетен: 538538
Постинги: 224
Коментари: 2181
Гласове: 1159
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031