Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2018 12:31 - Уганда - пътепис (1)
Автор: balebalev Категория: Други   
Прочетен: 1610 Коментари: 5 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

В последната глава за Африка стигнах до момента, когато брат ми не го пускат в Уганда, щото няма виза. Ето как се развиха събитията по-нататък:

По път към кабинките за паспортен контрол, срещнахме брат ми и Стефан, които крачеха забързани обратно към рейса. Оказа се, че на брат ми му сложили само виза за Руанда, макар че той си платил чинно 100 долара, което е цената за т. нар. Източноафриканска туристическа виза. Тя включва Кения, Руанда и Уганда. За късмет той си запазил фактурата и касовата бележка за стоте долара, така че тия в кабинките проявили разбиране и му лепнали една тройна виза в паспорта, която (поради липса на принтер) беше попълнена на ръка. Зарадвахме се на добрия развой на сагата с визата и се качихме обратно в рейса, да гледаме през прозорците с какви чудеса ще ни очарова Уганда. Първата изненада беше, че движението стана обратно - като в Англия. А втората - че не спряхме на автогарата в центъра, както очаквахме, а на нещо като малък денонощен супер, в покрайнините на града Мбарара. Пред супера се бяха изтъпанчили няколко млади угандаеца с кървясали очи, които ни зяпаха. Стори ни се, че за разлика от нахилените руандайци, тия изглеждат по-злобни. Това не ни изкефи особено, защото беше около един часа през нощта, а ние бяхме чели в Гугъл (оф, май верно не трябва да се чете в Гугъл), че движението пеш през нощта в непознати африкански градове в непознати африкански държави, не се препоръчва. Особено пък в град с име Мбарара. За щастие Феликс отново задейства безценната апликация maps.me и откри някакъв хотел, който не е кой знае колко далече. Тръгнахме с маршова крачка по една по-главна улица и не след дълго ни изпревари нашият госпъл-автобус, който се беше засвяткал към столицата Кампала. Повървяхме известно време и започнахме да навлизаме в нещо като по-градска и урбанизирана среда. На мижавата светлина светлина на лампите, сградите изглеждаха бая мизерни, много по-зле от тия в Кигали. Направо беше малко като в старовремските видеофилми с лош запис. Започнаха да се редят шумни дискотеки и групи пияници, сновящи между тях, както и чат-пат жрици на платената любов. Направо се оказа, че тая Мбарара е някакъв Содом и Гомор, в най-африканския смисъл на думата. За щастие никой не ни направи проблеми, ние все пак бяхме бая голяма група, и благополучно се добрахме до хотела. А хотелът от своя страна беше даже по-абсурден и от гледките, които видяхме по път към него. Някаква Туйн Пийкс рецепция, после стълби, след стълбите изведнъж се оказваш пак на открито и там имаше някакви котели, свързани с тръби, после пак стълби и т.н. Стаите бяха прилични, но само в две имаше вода. Къпахме се на смени, а някои по-гладни излязоха, да търсят манджа. Яли шишчета от сергия, които били отвратителни на вкус. Нападнали ги курви и те се прибраха набързо. Потвърдиха, че градът е много развален и развратен. На сутринта, както винаги, всичко изглеждаше по-различно, по-нормално някак. На интернета открихме къде можем да си наемем джипове и с тях да тръгнем към прериите. Било на около 5-6 километра от нашия хотел. Тримата с Димо и Стефан ни пратиха за тия джипове, а останалите се заеха с някакви техни си задачи. Ние се зачудихме дали да ходим пеша до джиповете, но решихме, че няма време за губене и ще си вземем такси. Наоколо минаваха обаче само таксита мотори, така наречените бода-бода, което идвало от border-border. Метнахме се на три мотора и бай угандаец даде яко газ. Беше супер! Е, не е като сам да си го караш, но пак беше идеално - скачахме като делфини на легналите полицаи. По едно време тия излязоха от града и аз се притесних, че нещо не са разбрали къде отиваме. Сръчках го моя да спре и го питах има ли представа къде отиваме изобщо. Той каза: "No problem, no problem, shortcut, almost there!". Качих се отново и наистина след малко стигнахме. Луксозен хотел извън града, с желязна порта и пазач с калашник. Ааа... и пропуснах да кажа, че в развратния град Мбарара всеки втори е с калашник. Имаше нощес даже един дядка с калашник, който дремваше на една табуретка на тротоара. Спокойно можеш да го обезоръжиш, дето се вика. Както и да е, влязохме в тоя хотел и започнахме да се пазарим за джипове. Лелката ни каза, че давали само джипове с шофьор, щото музунго можел да се заблуди или да потроши джиповете. Това никак не ми хареса, защото пак намирисваше на детска градина и моля-другарка, но нямахме избор и взехме джипове с шофьори. Единият шофьор знаеше английски и беше шефът. С бели зъби, изкуствено добронамерен, изкуствен пресилен смях и пляскане с длани по баджаците. Възненавидях го моментално. Върнахме се до нашия психо-хотел, взехме останалите и в отлично настроение потеглихме към приключенията в прерията. На излизане от Мбарара спряхме в едно крайпътно комплексче, където хапнахме някакви вкусни работи и се заредихме доволно с вода и бира. Шефът с пресилената усмивка наля бензин догоре (малеее... по 100 кила глътнаха тия джипове) и ни каза, че заминаваме към Queen Elizabeth National Park. Ние бяхме последните, които биха възразили на такова предложение. Отворихме си по една ледена бира и потеглихме към тоя чуден резерват (виж изображението).

image




Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. balebalev - Получих първия минус
29.04.2018 12:51
от някой си valve. :)
цитирай
2. apostapostoloff - Куку, Пипе и
29.04.2018 14:30
Ампе...

Вятър ме вее на бял кон и аз си тъка кукувича прежда.

Родиш ли се галфон, умераш си галфон.
цитирай
3. rustam - Интересно! Много стегнато и обр...
29.04.2018 21:29
Интересно! Много стегнато и образно изложение. Като филм.
Един ден трябва да ги събереш в книжка. пътеписите. Бих си я купил с удоволствие.
цитирай
4. mar866 - "Яли шишчета от сергия, които били отвратителни на вкус."
07.05.2018 18:05
може да са били от музунги ?! :))
ония с кървясалите очи неслучайно са чакали пред супера.
отървали сте се, защото са дебнели за нещо по-крехко:))
цитирай
5. mar866 - ...
07.05.2018 18:08
rustam написа:
Интересно! Много стегнато и образно изложение. Като филм.
Един ден трябва да ги събереш в книжка. пътеписите. Бих си я купил с удоволствие.

Следващият Стивън Крост (!?), или както там се беше кръстил:)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: balebalev
Категория: Други
Прочетен: 539148
Постинги: 224
Коментари: 2181
Гласове: 1159
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031