Миналия петък пристигнахме в Монреал. Помотахме се 2-3 дена там и заминахме на запад. Обиколихме Торонто, а след това спахме една нощ в Ниагара, от канадската страна. Следващата сутрин минахме границата и отидохме в Бъфало, Ню Йорк. Яко беше, имаше фабрики, от чиито комини излиза огън. Около пътя се редяха фермички и трактори, точно като от кънтри-песните. След Бъфало подкарахме към Кливланд, Охайо, където спахме. Кливланд беше тъп. После заминахме за Толедо, където беше пълно с черни и имаше много църкви. Страхотно ми хареса, все едно си в Том Сойер. Машина на времето направо. Снимах няколко огромни американски влака, а после закусихме в един семеен дайнър. Вътре също беше велико. Със старовремски касов апарат, сепарета и телефонна кабина, директно в ресторанта. Храната беше супер и оставихме 25% бакшиш. След Толедо отпътувахме към Детройт, Мичиган, където сме и в момента. Детройт ни се стори леко гангстерски, пълен е с черни, които карат огромни ръмжащи джипове, от които бичи рап.  Запознахме се и с един клошар - Марвин. Вечерта пихме в едно ирландско, а сега си допиваме в хотела. Когато се събудят нашите приятели от съседната стая, тръгваме към Уиндзор, Канада. Той е от другата страна на реката и дотам се стига през тунел. Поздрави!


Центърът на Детройт

Браво Бале, пиши - ще прочета всичко с удоволствие

На мен един от първите ми спомени от NYC беше една мегагигамикс дебела негърка в будка с вестници

това и първия сблъсък с небостъргачите никога няма да забравя

лично аз съм фен на скучния потъп, но бял среден запад, там има и бол народ с германски корени, в пенсилвания също, но това е друга бира

ПС

тоя "мъж" на снимката с брадата не е кюфте, това е ходеща реклама на бъргър кинг :D

влез в американски фитнес от големите, да видиш що е фитнес

това е живот!

Храната беше супер-теебавтъпанаранещастенекскурзиантпоследнотонещокоетоможедасенаречесупервамерикаехраната.

раната беше супер, а бакшишо, надника на ляля ми
ама,надрусана помия...
хахахахаа

Кой те е учил да пишеш, цървул?

Ден на отворените врати в лудницата.

Добре, че Алеко е нямал пари за повече от "До Чикаго и назад".

споко, ти си пиши, Юла и тук се е завъртяла, но когато си пие хапчетата е по-кротка;)